- Г-н Цветков, като легенда на Славия, който работи в щаба на Локо (Сф), каква прогноза ще дадете за дербито?
- Победа за Локомотив. Това столично дерби винаги е носило заряд и напрежение. Получавали са се истински зрелища и дано утре станем свидетели на нов спектакъл. Славия и Локомотив никога не са влизали в договорки и задкулисни игри. През последната седмица напрежението властваше в Надежда. Някои хора не могат да се примирят, че Локо е фактор в първенството, и правят какво ли не, за да разконцентрират отбора. Въпреки недоброжелателите целта класиране за евротурнирите на 90% е изпълнена. Най-важното обаче е, че Локо играе приятен футбол и не влиза в уговорки. Съжалявам единствено, че за пореден път не показахме манталитет и не успяхме да победим ЦСКА на Армията.

- Кой двубой срещу Локо ще остане в съзнанието ви като играч на белите?
- Определено финалът за Купата на България през 1975 г. До последните минути футболистите на Локо водеха в резултата и дори вече правеха планове къде ще празнуват. Тогава обаче ги обърнахме и взехме купата. Спомням си и един мач на Армията, Локо ни разби с 5:1, четири гола вкара Начко Михайлов лека му пръст. Отговорът ни не закъсня и още в ответната среща си върнахме за разгрома със същия резултат. Невероятни години. На мачове идваха по 20 000 зрители, сега и 2000 са много. Дербито избледня, няма ги хъса и спортната злоба. Властват компютрите и забавленията. Наистина Локо - Славия е в сянката на вечното дерби, но този мач носи по-специален привкус. Да не повярваш, че двата отбора са имали и общо минало.

- Как се осъществи трансферът ви от Своге в София?
- По това време всички софийски отбори изявяваха желание да играят контроли със Своге, предимно заради шоколадовата фабрика. Славия, водена от Шаламанов, пристигна в града и ни отвя 5:2. Тогава белите бяха наистина голям тим. Въпреки това им вкарах два гола и още на следващия ден от ръководството на Славия ме взеха в отбора. Още войник се озовах на Овча купел и в продължение на 15 години носех бялата фланелка. Тогава футболистите нямахме право да преминаваме от един софийски клуб в друг. За трансфер в чужбина пък и дума не можеше да стане. Комунистите бяха измислили едни правила - главата да те заболи.

- Съжалявате ли за нещо от кариерата ви в Славия?
- Единствено че не станах шампион. Истината обаче е, че през 1980 г. ни отнеха първото място. По-старото поколение много добре знае как се разви ситуацията. От щаба на ЦСКА уредиха предпоследния си мач във Враца и станаха незаслужено шампиони. Този сезон Славия бе столичен първенец, победи на два пъти ЦСКА и Левски, но в крайна сметка трябваше да се примирим с действителността. Няма да забравя и думите на полковник Миланов преди мача на националния отбор срещу Финландия. Тогава той ми каза, че Славия каквото и да направи ще бъде точка зад ЦСКА. Така и стана. Военните, свързани с червените, превъзхождаха и стояха по-високо от строителни войски и нямаше как да се противопоставим. Ставаше това, което кажеше Големият генерал.

- В края на кариерата ви записахте мачове за Аустрия (Виена) и Ираклис.
- С Андрей Желязков - Жужо бяхме от първите, които им се отвори парашутът да заиграем в чужбина. Рано сме се родили за футболисти и късно за партизани.

- Каква бе причината да приемете офертата на Николай Гигов и да станете технически директор на Локо?
- С Гигов се познаваме още от периода му на футболист в Славия. Приятелството ни се оказа решаващо и приех предложението му да се преместя в Надежда. Ценя много и познанството ни с Венци Стефанов. Не успях да стана шампион със Славия като футболист, но за сметка на това вдигнах титлата като технически директор на белите. Нещата се промениха и предпочетох да отида в Локо. Сърцето ми обаче винаги ще бъде свързано със Славия.