От две години Локомотив (София) е сериозен фактор в първенството. Възходът на „червено-черните” започна с изненадващата победа над Литекс с 2:1 на 26 февруари 2005 година. Двубоят се игра при изключително проливен дъжд в “Надежда”. Столичните железничари бяха пълен аутсайдер преди срещата. Тимът се намираше на незавидното 11-то място и сред феновете бе актуален въпросът дали любимците им ще се задържат в „А” група. От своя страна оранжевите имаха нов треньор в лицето на Ицхак Шум. Израелецът дойде с големи амбиции в Ловеч, през зимата бе направена скъпа селекция. Под Покрития мост пристигнаха Киси, Сандриньо и Сичеро. В Локо (София) пък от Миньор (Бобов дол) бе дошъл никомунеизвестният Калоян Караджинов, който до скоро се бе занимавал със зидаромазаческа дейност. Именно той обаче заби победния гол за железничарите. Това предизвика бурната радост на вуйна му, която едва не скочи от банките на трибуните в сектор А. Преди това за домакините се бе разписал Марчо Дафчев, а за гостите – Еуген Трика.

Така Шум тръгна със загуба начело на Литекс, а няколко седмици по-късно записа исторически успех над Левски на “Герена”. Локо (София) пък извървя пътя от средняшкия тим, който се бореше да се задържи в групата, до участника в евротурнирите, който играе като равен с равен с Фейенорд и който в момента е на три точки от лидера в „А” група.

Днес Караджинов няма да играе, синоптиците изключват подобни климатични условия, като преди две години, но има всички предпоставки за така наречената “поредна футболна драма”. Сега Локо София може да използва оранжевите отново за трамплин, но към още по-големи успехи. Литекс пък има шанс да си върне, да спре възхода с успех в столицата, да се надява железничарите да паднат също от Левски и ЦСКА и отново ловчанлии да се озоват в по-добра позиция от „червено-черните”.