Тимът на Грозданов тръгна като експрес, но изпусна пара в края

Жалко, че нито една родна телевизия не излъчи пряко мачовете на Локомотив (Сф) срещу Фейенорд за купата на УЕФА. Учудващо е, че дори отбор от ранга на холандския гранд, спечелил почти всичко на Стария континент (пък и с немалко фенове в България), не се оказа сериозен дразнител за родните телевизии. Да не говорим, че феновете на "железничарите" чакаха този паметен момент на завръщането си в Европа цели 10 години.

Жалко наистина, защото играчите на Стефан Грозданов заслужаваха да получат овациите на цяла България. И ако не заради факта, че останаха непобедени в шестте си мача на голямата европейска сцена, то поне заради сърцатата си игра и пълно себераздаване на терена. И независимо от несправедливото равенство 2:2 на "Българска армия" Локо  бе само на крачка от успех в реванша и влизане в групите на УЕФА. Тогава нямаше да се налага да убеждавам когото и да било, че в продължение на 90 минути на стадион "Де Кайп" домакините нямаха нито едно чисто голово положение. За сметка на това пред Генков, Коилов и Добрев се откриха отлични възможности да се разпишат. Уви, къде от липса на достатъчно опит, къде от ниско самочувствие или просто заради малшанс резултатът остана 0:0.

Друго щеше да е, ако няколко милиона българи бяха съпреживели драмата на онези 5000 на стадион "Българска армия", които не знаеха дали да се радват на играта, или да съжаляват за несправедливото реми 2:2. Да не говорим за прединфарктното състояние на всички, които пропътуваха хиляди километри до Ротердам, за да подкрепят любимия си отбор. Дори отпадането на Локо (Сф) от купата на УЕФА не бе в състояние да заличи гордостта, изписана по лицата на всички тези хора. Защото играчите на Стефан Грозданов напуснаха стадион "Де Кайп" с високо вдигнати глави. Достойно, като истински победители. Каквито всъщност са, защото Локомотив заслужаваше да елиминира Фейенорд. Разбрах го веднага след последния съдийски сигнал, когато отидох да поздравя пресаташето на холандците за успеха. Само че НЕ аз вървях с наведена глава и НЕ той очакваше овации. Няма как да сбъркаш това чувство - сякаш беше гузен от голямата несправедливост. Между другото, същото изражение личеше и по лицата на много холандски фенове. В този момент вече знаех, че не Фейенорд, а Локо (Сф) е истинският победител. Всичко останало е просто статистика.

Позволих си толкова дълго встъпление, тъй като представянето на Локо (Сф) през есенния полусезон в "А" група бе напълно в съзвучие с успешното му еврозавръщане. Сравнително леката програма на "червено-черните" в началото на родния футболен календар облагодетелства тима от "Надежда", като му позволи да се съсредоточи върху мачовете за купата на УЕФА с ФК Македония и Бней Йехуда (Израел). Гостуването на Локо срещу Вихрен в 1-вия кръг завари санданчани с нелицензиран стадион, което наложи двубоят да се играе в Благоевград. Победата с 2:0 на старта и последвалият успех с 2:0 срещу Бней Йехуда в Словакия вдъхнаха още по-голяма увереност на "червено-черните" и те започнаха да мачкат наред в първенството. Един след друг в "Надежда" се опариха Марек, Беласица и Локо (Пд), а между тях Генков и компания взеха важни гостувания на Родопа и Черно море. За да се стигне до 7-ия кръг, когато Литекс прекъсна успешната серия на Локо (Сф) от 6 поредни победи в шампионата и общо 11 мача без загуба. Поражението с 1:2 в Ловеч дойде в най-неподходящия момент за столичани, на които три дни по-късно им предстоеше решително гостуване в Ротердам.

Именно към края на "червено-черната" епопея в Европа тимът сякаш започна малко по малко да изпуска парата. Кадровите проблеми пред треньора Стефан Грозданов лъснаха безмилостно още в мачовете срещу Фейенорд и Литекс, за които наставникът не можеше да разчита ту на контузения халф Марчо Дафчев, ту на наказаните Диян Дончев и Дарко Савич. Изведнъж резервната скамейка на "железничарите" се оказа твърде къса, за да подсигури равностойни заместници на отсъстващите титуляри. Умората и високата средна възраст на отбора натежаха в последните 6 кръга на първенството, в които Локо (Сф) посрещна ЦСКА и Ботев и гостува на Славия, Берое и Левски. На фона на всички проблеми в отбора спечелените 6 точки от серията с дербитата си е направо успех. Най-голямата болка за "червено-черните" фенове обаче си остава поредната година без победа срещу софийските грандове.

В спортно-техническо отношение треньорът Стефан Грозданов продължава да залага на изключително опростен стил на игра. Специалистът разчита на неповече от 13 или 14 футболисти, които обаче знаят точно къде да застанат и какво да направят. Цветан Генков пък не спира да бележи, дейно подпомаган от сръбския нападател Саша Антунович. Именно той преди няколко дни заяви, че Локо (Сф) не се е отказал от борбата за шампионската титла. Звучи напълно реалистично предвид сравнително по-леката пролетна програма спрямо ЦСКА и Левски. Едно нещо е сигурно - пътят за първото място минава през задължителна победа срещу ЦСКА и Левски.