София. На 57 години тази сутрин в 5,00 часа ни напусна завинаги легендата на Локо (Сф) и българския футбол Атанас Михайлов. Бате Начко, както завинаги ще остане в сърцата на феновете, страдаше дълго време от коварна болест. Той не успя да я пребори. Така както надвиваше всякакви препятствия по терените с "червено-черната" фланелка. Всички фенове на Локо ще запомнят завинаги фантастичния сезон 1977/78 година, когато водени от своя капитан, играчите от "Надежда" спечелиха титлата на България. После идват четирите гола срещу Монако в мач за Купата на УЕФА, победното попадение срещу Динамо (Киев). Довели до класирането на четвъртфинал в този турнир през пролетта на 1980 година. Завинаги остават фамозните изпълнения, техниката, страхотният удар, головете директно от корнери...

Начко Михайлов е роден на 5.07.1949 г. в София. Дебютира в А група на 3.07.1965 година. Общо в майсторската група изиграва 348 мача и отбелязва 143 гола – всичките с червено-черната фланелка на Локомотив. Голмайстор на Локомотив за всички времена. Има 45 срещи в националния отбор, в които е вкарал 23 гола. Шампион на България за 1978 г., футболист №1 на България за 1979 г., сребърен олимпийски медалист от Мексико’1968, четвъртфиналист в турнира за купата на УЕФА 1978/79, два сребърни медала от турнира за купата.

* * * 

 ...“Когато по време на една пресконференция на “Локомотив” бе съобщено, че в следващия мач няма да играе Атанас Михайлов, телевизионният коментатор Николай Колев находчиво подхвърли: “А ще бъдат ли намалени билетите?” Футболните доказателства на Атанас Михайлов започнаха от детската му възраст.

Много бързо привържениците на “Локомотив” разбраха, че в тяхната градина цъфти рядко цвете, заприиждаха и на юношеските мачове, търпеливо чакаха своя нов Котков. Десетилетия по-късно, вече в зряла възраст, Начко отговори на журналистически въпрос “Кой ви откри за футбола” по следния начин: “Треньорът Марин Маринов. Тогава бях ученик в 58-о училище. А аз открих ... Локомотив!” Футболният чар на Михайлов идваше от много посоки, възхита будеха всички нюанси на разностранния му талант. И най-обстойния анализ на играта му трудно ще определи неговото най-силно качество.

И все пак Начко беше неповторим в изкуството на паса. Изключителната футболна ерудиция му позволяваше да вижда всичко на терена, да познава отлично възможностите на съотборниците си. Дрибълът, финтовете и – особено! – ударите на Михайлов също изправяха трибуните. Колко голове, какво разнообразие! Гръмотевичен свободен удар, внезапна и мощна стрелба отдалеч, фино прехвърляне на вратаря или коварна траектория на топката след ъглов удар... Футболната интуиция на Михайлов му позволяваше да избира нестандартни продължения на атаката, импровизациите му пълнеха душите на зрителя.

Веднъж Атанас Михайлов показа едно писмо. По разкривения детски почерк се разбираше, че неговия автор е малолетен. Писмото беше много кратко, само от едно-единствено изречение: “Силното ми желание е да бъда като тебе, бате Начко, и те моля много да ми помогнеш за това!”. Следваха името и адресът. По-късно друг малчуган, запитан какъв иска да стане като порасне, заяви в телевизионно предаване: “Искам да стана Начко Михайлов!”

Всъщност имаше един период, в който Михайлов бе се устремил към истинския Еверест. През 1970 година завоюва място в националния отбор, второто му пътуване до Мексико (първото е за Олимпиадата от 1968) обещаваше полет. И точно тогава една нелепа контузия (в контролен мач!) прекърши крилете. Начко не замина за световното първенство, а прочутият Хелмут Шьон възкликна: “Българският национален отбор се лишава от най-силния си играч!”...
(ultrasloko.com/legends/legends_mihailov_bg.html)