Нападателят на столичните "железничари" Саша Антунович е един от най-обичаните футболисти в родното първенство. Вероятно причината е не само в безспорните му реализаторски умения. Вечно усмихнат, безкрайно откровен и атрактивен, сърбинът си спечели много приятели в България и е вечно интересен събеседник. Преди столичното дерби Локомотив (София) - ЦСКА, го потърсихме за разговор, удоволствието, от който споделяме с вас.

Не отмина ли времето на дербитата в България?
Дербитата идват, особено за Локомотив София. Ние 10 години не играхме в европейските турнири и нямахме успехи. Затова може да се каже, че за нас сега идват дербитата с ЦСКА и Левски.

Последната победа на Локомотив срещу ЦСКА бе през 2002 година. Какво да очакват феновете от предстоящия сблъсък?
Традициите са за това да се нарушават. Последните два мача бяхме по-добри, но нещастно загубихме. Можем и имаме качества да победим в понеделник.

А готови ли са играчите на Локомотив за победа срещу "червените"?
Защо да не сме готови? Играем всеки мач за победа. Фейенорд с Ангелос Харистеас, и още девет национала смачкахме тук. А ние сме футболисти събрани от Спартак Вн, Мездра, Бобов Дол, Ботев Пловдив. Щом срещу тях направихме два силни мача, значи можем да победим всеки отбор в България. Ако е честна играта...

Познаваш футболистите от противниковия отбор. Кой е най-опасният играч на ЦСКА?
Велизар Димитров. Той е най-силният футболист в България. Една класа над всички останали. Ще е много по-добре за нас, ако той не играе.

още снимки Саша Антунович е роден на 04 ноември 1974 в Прищина (Сърбия). Висок е 188 см, тежи 84 кг. Юноша на местен отбор. 20 годишен отива в Чукарички (Белград), където играе два сезона. Връща се в Прищина, после отива в Сартид (Смедерево). През сезон 2002-03 започва да играе за Спартак Вн. Така се появява в България. След финансовата криза във варненския отбор, се връща в Сърбия. В началото на 2005 година, облича "червено-черната" фланелка под ръководството на сегашния му наставник Стефан Грозданов, който му беше треньор и в Спартак.

Да те върна на мача с Фейенорд. Какво не достигна на Локомотив?
Това е отбор, който успя максимално да се възползва от шансовете си. Два удара към вратата - два гола. В първия мач може би имаше дузпа за гостите, но нямаше пет минутно продължение. През второто полувреме имаше дузпа и за нас, но съдията не я отсъди. Имахме 13 удара, но вкарахме само два гола.

Какво промени Стефан Грозданов с идването си в Локомотив?
Докара в отбора футболисти, на които има доверие и които са му от полза. С него имах добри взаимоотношения още от Спартак Варна. От там знаеше какво представлявам, имаше ми доверие и ме докара в Локомотив София. Наложи своя система на игра и отборът върви.

Тандемът "Антунович - Генков" носи ли резултат? Не си ли пречите на терена?
Ти как мислиш?

Понякога ми се струва, че има известно неразбирателство между вас?
Не. Това е нормално. Ако двама могат да си кажат един на друг всичко и след това да не се сърдят - значи всичко е добре.

С оглед на доброто ти представяне в първенството на България, мислиш ли за промяна на клуба?
Засега тук се чувствам добре. Оферти има, имал съм и преди. Но в момента няма полза да ходя някъде. Защото финансово съм стабилен и без футбола. Искам да играя и да се кефя в последните си години като футболист. Ако излезе някоя "топ оферта", ще си помисля и лесно ще се разберем с Николай Гигов.

Кой всъщност е Антунович на терена? Бавно подвижен таран или безмилостен голмайстор?
Който както иска да го разбира. От 19 години играя професионален футбол. В Сартид бях капитан и играхме три години по европейските турнири. Тук като дойдох и пак играхме в Европа. Може би нося късмет!? Казвал съм го - никой човек не е по-бърз от топката. Марадона беше такъв. Тони Каскарино също... Ако трябваше само бързи хора, които много да тичат, тогава във футбола щеше да има предимно атлети. Ама какво ще правят с топката е отделен въпрос.

Локомотив не е афиширал амбиции за титлата, но с играта си досега показва, че усилията са насочени именно към нея.
Не знам. Мисля, че в този момент, титлата е може би голяма глътка за нас. Важно е да сме стъпили здраво на крака, защото ние от училище директно влязохме в Холивуд. Другите отбори постоянно играят в европейските турнири, а ние отведнъж влязохме в Холивуд. Холивуд свърши и трябва по-бързо да излезем от него. За да може догодина отново да бъдем там.

А дразнител ли е шампионската титла на България?
Всеки иска да е шампион. Но в България има два отбора, които могат да я спечелят в следващите пет, шест, десет, двайсет години. Да не се заблуждаваме. Това са ЦСКА и Левски.

Спомена за честна игра. В този смисъл не мога да не те попитам и за българските съдии. Чувал съм, че често обичаш да ги "благославяш" по време на мач?
На миналото дерби с ЦСКА, да не му казвам името на съдията, но по случайност пихме кафе с него, та при 1:1 мисля че имаше дузпа за нас. И ако я беше дал, ние щеше да бием.

Какво представлява Антунович извън футбола?
Един щастлив човек. Израснал съм в комунистическо семейство, което винаги е било доволно. Баща ми и майка ми бяха честни и почтени хора. Научиха ме на нещо много важно в живота: да му се радвам. Нормален човек съм и никога не съм се променял. Сега на 32 години ми е късно да съм друг. Като по-млад можел съм да бъда различна личност, някаква мишка и да имам 200-300 хиляди евро повече, ама защо? Да отида после в Индонезия и да ме отнесе някое цунами. Сега ми е късно да се променя - какъвто съм, такъв съм. Имам си своите принципи, на които не изневерявам. Честен съм. Мога да погледна всеки един в очите от Мюнхен, Варна, София, Белград, Смедерево, Амстердам, Атина, Лимасол. Няма никакъв проблем. Доволен съм за това.

Как ти се отразява семейният живот? Ти си човек, който обича да се весели.
Всяка една умна жена знае за кого се омъжва. Пет-шест години бяхме гаджета. Сега си живеем по същия начин. Както си бяхме преди, така сме и сега.